Коя играчка е най-добрата за нашите деца?
Живеем във век на компютри, телефони, пластмаса, химия…
Всички са вперили поглед в малките екрани, сякаш целият свят е събран там и нямат нужда от нищо друго.
Ние, възрастните си имаме оправдание. Трябва да сме информирани, трябва да сме в крак с модата и последните тенденции, но децата?
Дали това е добро за децата ни? За малките ни деца?…
Какво се случва с дете, което от най-младата си възраст получава целия свят наготово? Не става въпрос за материалните блага, а за мечтите, фантазиите, чувствата…
Съвременното дете държи телефон в ръцете си и играе на поредната невероятна игра. Тя е толкова запленяваща, завладяваща, фантастична… Трябва само да играе и да се наслаждава. Може да е всеки и всичко. Може да лети, да плува, да танцува…
Електронните игри развиват конкретни умения у децата, но защо тогава всички казват, че това е проблем? И дали наистина е проблем?
Според учените и психолозите, истинският проблем, е че по този начин детето няма нужда да развива фантазията си и по-трудно възприема принципите и законите на реалния свят.
Дете, родено през 1950-та няма телефон, няма компютър. Има само… пръчки, дърво, хартия, конци, тел…
Какво може да направи то ако иска да стане велик войн? Ще си издяла меч от дърво, ще си направи лък и стрели, прашка (от дърво естествено). Всичко е прекрасно, но за тази игра е нужна още една съставка – фантазия. Дървените му приспособления са твърде груби и недодялани, за да се нарекат играчки. Може ли велик войн да носи такова снаряжение? Може, но само ако има добра фантазия. Така детето започва да развива фантазията си. То е велик войн в своите фантазии. И тук се намесват психолозите. Те твърдят, че именно фантазиите карат детския ум да се развива. Как се става добър архитект? Откъде идва пространственото мислене? Идва от детските фантазии, които са развили мозъчните клетки още в ранна детска възраст. Как се става добър филолог? Ами когато в ръката ти има мълчалива дървена играчка, някой трябва да говори вместо нея. Как се става добър спортист, инженер? Не е само с преследване на топката, тук се намесва и физиката, гравитацията – каква е траектория на топката в реалния свят? Къде ще попадне? Ще се размине ли с прозореца? Всичко това са познания за света, реални познания, които развиват детето още от най-ранна детска възраст.
Едно съвременно дете има всичко – има телефон! Какво се случва с дете, играещо на компютърни игри? На пръв поглед изглежда нещо много лошо и се запитваме как такова дете ще развие уменията си за реалния свят? Дървените играчки са скучни за него. „Я виж моя аватар! Лети по-бързо от Супермен! А Супермен не разполага с магически сили. Той почти нищо не може да прави, я виж аз какво мога – с едно движение съм построил цял замък“…
Как се строи замък с едно движение? На нас ни изглежда странно, но в бъдеще това ще е напълно възможно – компютърни технологии, изкуствен интелект, роботизирано строителство… Със сигурност това дете ще стане добър специалист и то невероятен специалист в новите технологии, в новия свят. Но нашата задача е сега, в ранните му детски години, да поставим в ръцете му истински играчки. След това то много бързо ще навлезе в света на новите технологии и при това ще прави много ясна граница между реално и нереално.
И така, коя играчка е най-добрата за нашите МАЛКИ деца? Телефонът или реалните играчки?
Тук отваряме нова тема. Ясно е, че истинските играчки са по-добри, едва ли някой се съмнява.
Живеем в свят, препълнен, наистина препълнен от играчки. През миналия век, когато нямаше толкова много играчки, всичко беше ценно – с една играчка играеха поколения наред. Помните, нали? Това е самата истина! Защото бяха здрави и ценни.
Какви са повечето днешни играчки? Евтини, некачествени, опасни… Ако играчката е евтина, ще се счупи след няколко дни и ще трябва да купим нова. А и децата бързо губят интерес и погледът им съвсем естествено се насочва към телефона. „Ами купуваме му играчки, но той не иска да играе с тях, иска само телефона“. Едва ли има човек, който да не е чувал или изговарял тези думи. Децата не са глупави. Тук е важна нашата намеса – какво да им предложим – дали да се спрем до първия магазин за играчки и да купим първото, което ни хване окото, или да седнем и да се поровим в интернет и да потърсим нещо качествено и здраво. Покрай пандемията много хора осъзнаха колко по-добре е да се пазарува онлайн. Първо, можеш да избираш от много (наистина много), а не само каквото ти предложат в близкия магазин. Второ, можеш да сравняваш и да намериш същата или подобна играчка (стока) на по-ниска цена. Трето, ще ти я доставят у вас, макар и на другия ден (това пък е много добро за възпитание на търпението на детето – то трябва да знае, че хубавите неща стават бавно, а очакването е много добро усещане). Четвърто – голямата конкуренция сваля цените. На пръв поглед е парадоксално, но в момента вече е по-евтино да се пазарува онлайн, защото реалните магазини разчитат на „ами така и така съм вече в магазина, ще купя нещо от тук“ и не свалят цените, докато онлайн магазините са в огромна конкуренция, което е в изключителна полза на клиента.
Сега, да повдигнем въпроса за материала на играчките. Щом ще купуваме играчка и ще си губим времето да я избираме, поне да е качествена – нали? Но това не би трябвало да е поводът да се купи качествена играчка. Поводът трябва да е здравето и безопасността на децата ни.
Пластмаса срещу дърво? Защо изобщо да си губим времето да размишляваме по този въпрос? То е ясно – дървото печели по всички параграфи.
Защо се говори само за пластмаса и дърво, защо не се говори за метал, стъкло?… Металът не е вреден. Той е добър материал, но някак ще сме по-спокойни, ако играчките са по-леки и по-безопасни. Стъклото също е добър материал, но поради ясни причини е добре да се използва само в краен случай. Пластмасата би трябвало да замества именно стъклото, там, където трябва да има прозрачни детайли. Само там и само в този случай!
Ясно е, че пластмасата е вредна. Защо тогава го правим – защо купуваме пластмасови играчки на децата си? Защото са по-евтини ли? Това е много голяма заблуда. Всеки е чувал израза „евтиното е скъпо“. Купуваме играчка за 15 лева, която се чупи след по-малко от месец (дори още на третия ден). Детето иска нова – още 15 лева. Тя издържа цели пет месеца! Вече сме забравили първата счупена играчка и без да се замисляме купуваме нова, да речем пак за 15 лева. За половин година сме дали 45 лв. А защо да не купим малко по-скъпа, но качествена играчка – например за 30-40 лева и да забравим за нови покупки? Това е парадоксът на богатите – защо богатите стават по-богати, а бедните по-бедни? Защото богатият дава 40 лева за качествена играчка и забравя. А бедният дава 15, после още 15, после 20 („дано е по-добра от предната“), после пак 15 („не си струваше по-скъпата“)… и в един момент е дал буквално два пъти повече пари.
Но в една играчка има и други материали – бои, лакове… Какво да кажем за тях? Това е най-външният слой на играчката – слоят, който влиза в непосредствено съприкосновение с устата. Какво влиза в устата на детето? С какви ли бои и лакове са произведени евтините играчки? Боите дори може да са по-опасни от пластмасата…
Друга тема – сега е модерно да се говори за опазване на околната среда, за възобновяеми ресурси. Къде отиват евтините пластмасови играчки с вредни бои? В контейнерите. После на сметището. После, незнайно как, достигат до океаните… И тези материали не се разлагат. Не стават на тор – не са възобновяеми. Те тровят животните. Ние ядем животните… Кръговратът е много странно явление…
Европейският съюз започна да предприема мерки в тази насока, а ние сме част от Европа и не е зле да се замислим в тази насока, защото природата ни връща всичко, което сме ѝ дали.
Наближава времето, когато пластмасата ще стане забранен материал. Ще се върнем към добре познатите дървени играчки (и не само играчки). Защо да чакаме този момент? В крайна сметка, става въпрос за нашите деца!
Е, защо решихме да продаваме само качествени, дървени играчки?
